На утрешната дата, 30 април, отбелязваме Международния ден за борба срещу телесното наказание. Той е част от целта, поставена от ООН, да се елиминират всички форми на физическо наказание и насилие върху деца в световен мащаб.
Днешният ден ни дава повод да се замислим за това какво причиняваме на детето, когато го възпитаваме чрез удари. Защо част от обществото вярва, че в това няма нищо лошо, и какви са фактите зад митовете? Кой е правилният начин да подходим към детското възпитание?
До какво води телесното наказание?
Специалистите са единодушни относно възпитателни методи като дърпане на уши, шамари и напляскване – те не само не помагат, а сериозно вредят на децата.
Децата, които са били наказвани физически като малки, е по-вероятно да станат твърде агресивни или плахи и неуверени, да имат по-ниски интелектуални способности, да страдат от психически проблеми. В дългосрочен план физическото наказание води до сериозни проблеми в поведението и общуването, което на свой ред представлява риск за успеха на детето в училище и в живота.
Телесното наказание накърнява и връзката дете-родител. Детето се отдалечава от родителя и спира да му се доверява. Родителите също не се чувстват добре, ако са посегнали на детето. Този тип отношения травмира и двете страни.
Представяме ви някои от развенчаните митовете, които Националната мрежа за децата извежда в тяхната кампания „Какво правим, вместо да ударим?“
МИТ 1: „ДЕЦАТА СА ИЗДРЪЖЛИВИ. ТЕ БЪРЗО ЗАБРАВЯТ.”
Децата със сигурност не забравят насилието и начина, по който то ги е накарало да се почувстват – уплашени, засрамени, унижени, обидени, разочаровани, безсилни. Споменът ги съпровожда дълго след като физическата болка отмине, и присъства във възприятията и решенията им като възрастни. Това важи за всички форми на физическо насилие, без изключения.
В България битува мнението, че едно пошляпване по дупето не вреди на никого. Но дори тази уж „безобидна“ възпитателна мярка води със себе си повече случаи на агресия, разрушително поведение и емоции, тревожност и депресия. Това се доказва от едно от най-големите изследвания в тази област, направено върху общо 160000 деца в САЩ в рамките на 50 години. Доказателствата са безспорни – дори болката от напляскването бързо да отшумява, вредите върху качеството на живот на детето са трайни.
Възрастните, които са били обект на насилие като деца, стават част от една порочна верига. Те трудно успяват да водят пълноценен и щастлив живот и често се обръщат към насилието като към единствения познат начин за справяне с проблемите.
МИТ 2: „ДЕЦАТА ИМАТ НУЖДА ОТ МАЛКО ДИСЦИПЛИНА. ТЯ НЯМА ДА ИМ НАВРЕДИ.”
Децата имат нужда от граници, които са поставени по здравословен начин. Истината е, че дисциплината, постигната чрез шамари, вреди на детето, което ще стане възрастен. Специалистите са единодушни за връзката между насилието и лошото здравословно състояние – психическо и физическо.
Дори след шамара детето да поправи поведението си, това не е продиктувано от истинско осъзнаване на грешката. То просто се страхува и иска да се подчини сляпо. Насилственият начин на дисциплиниране не е ефективен, защото детето не се научава да мисли критично, да отстоява позицията си и да решава проблеми.
МИТ 3: „РОДИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА СИ КАКТО СМЯТАТ ЗА ПРАВИЛНО.”
Да, при условие, че осъзнаваме следното – децата са личности, със същите права като другите членове на семейството. Те не са просто собственост на родителите си. Съгласно Семейния кодекс „Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето“.
Как да се справя с предизвикателствата като родител без да удрям?
За родителите понякога е трудно да намерят най-добрия подход към децата. Всеки родител има такива трудности! И всеки родител иска да направи всичко най-добро за своето дете.
За някои хора да си добър родител означава да си строг и да не позволяваш „да ти се качват на главата“. За други означава да показваш колко обичаш детето като го оставяш да прави какво си поиска. В действителност децата процъфтяват най-много, когато са гледани с комбинация от топлота, грижовност и взискателност към спазването на определени правила.
Ясните граници и правила са едно от най-важните неща за децата. Те имат нужда да знаят какво е разрешено и какво не. Това има дава:
Едновременно с това, децата имат нужда от много повтаряне на правилата, за да ги разберат и усвоят. Границите са нещо, което те тестват постоянно. Затова е важно родителят да проявява търпение и постоянство и да отстоява границите, дори когато детето плаче неутешимо за още време пред телевизора или нещо сладко за ядене.
При всички случаи, налагането на границите не бива да става с удряне, обиди или унижение. Това би било признак за безсилие от наша страна – доказателство, че сме неспособни да се справим с възпитанието по друг начин.
Ето какво да правим вместо това:
ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА ИЗРАЗЯВА ЕМОЦИИТЕ СИ С ДУМИ ВЪЗМОЖНО НАЙ-РАНО.
Научете детето да разпознава и изразява как се чувства в момента – ядосан, тъжен, уплашен, засрамен и т.н. Така му помагате да намали вътрешното си напрежение и да реагира по по-зрял начин. Когато детето разбира как се чувства, то е способно да владее емоциите си, вместо те него.
Още за това как да развививате емоционалната интелигентност на децата прочетете тук.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ СТИМУЛИ – НАГРАДИ И ПОХВАЛИ.
По този начин самочувствието на детето ще се подобри. Положителните стимули са по-ефективни от наказанията и забраните. Не е нужно наградите да са материални. Искрената и конкретна похвала и едно ентусиазирано „Браво, дай пет!“ може да подействат на децата много мотивиращо.
БЪДЕТЕ ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ДЕТЕТО, ТО ИСКА ДА БЪДЕ КАТО ВАС.
Децата искат да приличат на своите родители и се опитват да правят нещата като тях. Вашето дете ще последва примера ви по отношение на всичко – как се грижите за себе си, как общувате, как се храните, как решавате проблеми си и т.н. Личният пример е дори по-силен от думите.
Затова ако усетите, че непокорството на детето ви е разгневило, е много важно да се овладеете и да му покажете чрез личния пример как да се справи с негативните емоции. Ако не успеете да се овладеете и ударите детето – или го заплашите с подобно действие – в съзнанието му ще останат токсични послания като „Нормално е да причиняваш болка на по-слабите, за да получиш своето.“ или „Когато съм ядосан е нормално да ударя някого“.
Още за това как да поставяте границите – какво помага и какво вреди – четете в нашите статии:
Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7992110
Семеен кодекс (2009), Чл. 125, ал. 2, достъпен на: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
