Безспорно едно от най-важните, но и най-трудните и изтощителни неща в това да си родител е поставянето на здравословни граници. Това са всекидневните правила и очаквания, които имаме за това как детето да се държи вкъщи или навън, с нас или с другите хора.
Когато детето е още бебе, е съвсем естествено да му поставяме ограничения, свързани с неговата безопасност – “Не може да пипаш там“, „Не може да лапаш това“ и т.н. Колкото повече пораства, светът на детето се разширява, неговите преживявания и взаимодействие с околния свят стават по-разнообразни и с това нуждата от правила и ограничения нараства. To се превръща в малък изследовател, който иска да проявява своето вродено любопитство и новооткрита автономност при всеки удобен случай. Желанията на малкото дете също стават все повече и все по-категорично заявени и с това идва нашата ключова роля – да дадем ли на детето каквото поиска или да го ограничим.
За много от нас родителите е трудно да кажем на детето си „не“ и „не може“, било то защото не искаме да го разочароваме или разстроим, било то от чувство на вина или безсилие или просто защото не искаме да се изправим пред вероятната реакция, която ще последва. Ако детето настоява и плаче за още една вафла, още една играчка или още едно филмче на телефона, сме готови да се съгласим само и само „да има мир“.
Проблемът е, че дори детето да се успокои и да изглежда, че му правим услуга, всъщност е точно обратното. С това действие ние лишаваме детето от възможността да развие много важни умения, които ще му трябват цял живот – самоконтрол, саморегулация, отговорност, търпение. То трябва да се научи да въздържа импулсите си, да се справя с отрицателните чувства и да съобразява поведението си с останалите.
Самоконтролът започва да се упражнява между 2 и 4 годишна възраст, но продължава да се развива още дълги години, дори при възрастните. Ако всичко е позволено, детето няма да се научи да контролира желанията и емоциите си и ще изпитва сериозни затруднения, когато излезе от домашната среда и се сблъска със среда със строги правила – било то детската градина, училище, а в бъдеще и работното място.
Редица проучвания доказват, че в семейства, където родителите следват модела на т.нар. „пермисивно“ или „угаждащo“ родителство, тоест там, където родителите са любящи, но прекалено отстъпчиви и неконтролиращи, е по-вероятно децата да страдат от тревожност и депресия, да имат по-агресивно поведение, по-слаби резултати в училище, както и проблеми с наднорменото тегло и алкохола на по-късен етап.
Това, от което детето има истинска нужда, е рамка от правила, поставена от възрастните, в която да се чувства сигурно и защитено. То има нужда от родител, който ясно да определя границите на това какво е разрешено и какво не. Родителят трябва да бъде компетентният лидер, на който може да се разчита, че знае какво е най-добро за детето и е последователен в утвърждаването му. В етапа на ранното детство, а и по-късно, детето категорично не е готово да поеме отговорността за собственото си здраве и развитие – тази отговорност и придружаващите я решения трябва да бъдат в ръцете на родителите.
Това не означава, че детето няма да протестира и да се опитва да заобиколи ограниченията. Напълно нормално за малките деца е да искат да упражняват своята независимост, да се опитват да налагат авторитета си и да повтарят „Не!“ и „Няма!“ (няма да си подредя играчките, да си сложа шапката, да си измия зъбите и всевъзможни други сценарии)
Работата на децата е да тестват границите, а работата на родителите е да ги утвърждават.
Децата ще продължават да тестват, докато разберат, че границите са сигурни. Ако успеем да реагираме последователно и да покажем ясно какво е приемливо поведение и какво не, то тогава децата ще приемат правилата и ще бъдат много по-спокойни в бъдеще. Освен това, когато установяваме границите, е важно да се съобразяваме с възрастта на детето. Например, не може да очакваме от дете на 2 години да стои мирно и тихо на масата или да яде без да цапа, но може да очакваме да знае, че масата е за хранене, а не за катерене. От друга страна, дете на 5 години вече знае какъв е добрият етикет на масата и може да изискваме от него да го спазва.
Разбира се, също не е препоръчително да се залита в другата крайност – да се налагат много ограничения с прекалена строгост и взискателност и да се дисциплинира чрез всяване на чувство за страх в децата. Проучванията сочат, че този стил на родителство, наречен „авторитарен“, при който родителите изискват сляпо и безпрекословно подчинение, е свързан с по-ниско самочувствие и срамежливост при децата, повече психически разстройства, неспособност за взимане на решения и по-чести случаи на тормоз в училище (в ролята както на жертва, така и на насилник). Деца, на които, правилата са наложени чрез насилие, заплахи, наказания и агресия – по-често стават агресивни и с проблемно поведение, когато пораснат.
Успешния начин на дисциплиниране е този на „авторитетния“ родител, който умее да поставя ясни граници, но едновременно с това предлага на детето си разбиране и подкрепа. За разлика от авторитарното родителство, детето не се страхува от родителя, а напротив – усеща, че може да разчита на него да приеме негативните му емоции и да му помогне да ги преодолее. Авторитетните родители също имат изисквания, но не ги налагат „защото аз казах и трябва да ми се подчиниш“, а предлагат обяснения на правилата, взимат предвид гледната точка на детето и поощряват положителното поведение.
Проучванията доказват, че децата, които растат в семейства с поне един авторитетен родител, имат по-голям шанс да станат независими, самодисциплирани, социално приети и успешни в училище. Случаите на депресия и тревожност при тях са по-редки, както и случаите на девиантно поведение и зависимости.
А как изглежда успешното поставяне на граници на практика? Какво да правим, когато детето не иска да спазва правилата? Очаквайте отговорите в следващата статия.
Източници:
https://www.parentingforbrain.com/
https://www.verywellfamily.com/reasons-why-it-is-important-to-set-limits-with-kids-1094884
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
