В предишната статия говорихме за това колко е важно поставянето на здравословни граници и до какво води прекалено угаждащото или прекалено строгото родителство.
Но как изглежда поставянето на граници на практика? Какво да правим и какво да не правим, ако искаме детето да спре да се катери по мебелите, да хвърля храна на пода или да оставя разхвърляно навсякъде – и като цяло, да се държи по начина, по който ние смятаме за правилен?
За всички родители е много познат този сценарий – обясняваме, караме се, повишаваме тон и се ядосваме – а малкият човек продължава да не слуша, сякаш „от едното ухо влиза, а от другото излиза“. Ефективното поставяне на граници не е лесна задача и няма универсална формула за успех, но все пак специалистите ни съветват да следваме няколко основни стъпки и правила, които с малко практика могат да ни спестят доста нерви и да направят децата по-щастливи, отговорни и осъзнати.
Стъпка 1: Свързване с детето
Когато детето прави нещо нередно, обичайната реакция на родителите е направо да започнат с командите и забраните. Но преди това има една важна стъпка, която често се пропуска, въпреки че гарантира по-голяма ефективност на следващите ни действия. Вместо директно да подвикнем на детето да спре да тича или да си обуе чорапите, е важно първо да установим връзка с него – с тяло и с думи.
Това означава да се приближим до него, да клекнем, така че да сме на неговото ниво (дори да се снишим по-ниско от него), да го погледнем в очите, да сложим ръка на раменете му или да го прегърнем. Когато детето се разлудува и пощурее, а в някои случаи направо побеснее, в неговият мозък остава действащ единствено импулсивният център на емоциите, с който можем да се свържем най-добре точно чрез физическия контакт.
Освен това е важно да покажем разбиране към детето и неговите желания. Ако то иска да гледа още едно филмче, а вече е гледало прекалено много, може да започнем със съпричастното „Знам колко харесваш този герой…“ или „Този епизод беше наистина интересен.“ По този начин е по-вероятно детето да чуе следващото нещо, което искаме да му кажем.
Стъпка 2: Заявяване на правилото
След като сме установили връзка с детето, е време да заявим ясно очакванията си. Вместо директно да продължим с думичката „но“ („Знам колко харесваш това детско предаване, но е време за лягане“) – е по-добре да направим кратка пауза, след което да продължим с правилото със спокоен тон.
Важно е да сме кратки и ясни, защото дългите обяснения само затрудняват разбирането на децата. Честа грешка е родителите да се впускат в дълги лекции, но в моменти на възбуда мозъкът на детето не е способен да разбере нашите рационални доводи. Ако искаме все пак да дадем обяснение, то трябва да е с 1-2 изречения, примерно „Време е за лягане, защото вече е 8 часа, а утре трябва да ставаш рано за детска градина.“ Разбира се, колкото по-голямо е детето, толкова повече рационални обяснения ще може да разбере. При по-малките деца, които още нямат добре развити речеви умения, с много думи само рискуваме да ги объркаме, изнервим допълнително и да влошим положението.
Друго важно правило е да формулираме очакванията си с положителни изречения – тоест да казваме на детето какво да прави, а не какво да не прави. Когато чува „Не тичай!“ възбуденият мозък на малкото дете често възприема само наблегнатата дума „тичай“ и то продължава да прави точно това. Вместо „Не…“ и „Недей…“ може да инструктираме какво точно е приемливото поведение – примерно „Ходим спокойно.“ или „Дръж ме за ръка.“
| Вместо отрицателното … ❌ | Използваме положителното … ✅ |
| „Не викай!“ | „Говори тихо.“ |
| „Не скачай върху леглото!“ | „Очаквам да легнеш под завивките и да се приготвиш за сън.“ |
| „Не гази в локвите!“ | „Прескачай локвите или ги заобикаляй.“ |
Стъпка 3: Пренасочване
След като сме заявили ясно очакванията си, е време да насочим вниманието на детето към нещо друго, което знаем, че ще му е интересно, или да му предложим да избере вариант, който е приемлив. Най-добре е изборът да бъде между 2 неща – например, „Сега не може да ядеш сладкиш, защото той се яде след вечеря. Мога да ти предложа плод – ябълка или портокал предпочиташ?“ Чрез даването на избор на детето (в рамките на нашите правила) ние зачитаме неговото достойнство и стремеж към автономност. Даваме му възможност да прояви така желания авторитет, както и да тренира умението да взима решения.
Други успешни методи за пренасочване на вниманието от правенето на „бели“ са заместването с подходяща алтернатива (примерно да му дадем да хвърля върху пода меки играчки вместо нещо чупливо) или въвличането на детето в някаква задача, така че то да ни е в помощ (примерно да сложи продуктите на лентата за пазаруване в магазина). В действителност децата обичат да съдействат и помагат на големите, но често не знаят как и затова имат нужда от нашите насоки и подкрепа.
При по-големи деца (от 4 години нагоре) може да въвлечем детето в намирането на решение на проблема, като по този начин се свързваме с тази част на мозъка му, която отговаря за логическата мисъл и разсъжденията и активно я развиваме. Например: „Виждам, че много искаш парче торта. Проблемът е, че така няма да можеш да хапнеш от други много полезни неща на вечеря. Как според теб да разрешим този проблем?“
Стъпка 4: Похвала
Похвалата е нещо, което често остава на заден план при възпитаването, за сметка на многото забележки, които децата чуват. Тя обаче притежава огромна сила и може да бъде ключът към доброто поведение, самочувствие и мотивация. Когато „хванем“ децата в моментите, в които се държат добре, и изразим радостта си от това, че са съумели да спазят правилата, е много по-вероятно децата да ни съдействат следващия път.
За да има правилния ефект обаче похвалата трябва да бъде конкретна и искрена, тоест вместо „Добро момче/момиче.“ или „Ти си най-добрият/добрата на света.“ е по-удачно да кажем „Много се радвам, че прибра играчките по местата им – стаята вече изглежда подредена и уютна.“ или „Много ми хареса, как успя да проявиш търпение и остави тортата за десерт.“
И не забравяйте тези полезни съвети 
1. Избирайте битките си …
Представете си, че непрекъснато чувате „Недей!“ и „Не може“ и многократко ви се казва какво правите грешно. Правилата са нещо много важно за децата, но когато ограниченията станат прекалено много, това също не е здравословно (а постоянното им повтаряне и съблюдаване не е здравословно и за родителите). Детето има нужда да почувства своята свобода на избор и автономност, дори и понякога това да има отрицателни последствия. А и дали наистина е такъв голям проблем то да се изцапа в калта или да носи потника върху пуловера? Ако усетим, че раздаваме команди непрекъснато, може би е време да преосмислим правилата и да запазим тези, които наистина имат значение. По този начин и децата ще са по-склонни да ни съдействат.
2. … и ги отстоявайте.
Щом отсеем важните правила, трябва да застанем твърдо зад тях. Да сме последователни и точни при спазването на правилата е действително едно от най-големите предизвикателства при поставянето на граници. Трудните ситуации са много. Бързаме да излезем от вкъщи и не успяваме да отделим време играчките да бъдат подредени. В края на деня сме уморени, а детето се разплаква толкова силно, защото сме му спрели детското филмче, че ние се предаваме и му го пускаме отново.
Плачът, виковете и другите изблици в знак на протест от детето могат да ни накарат да се отметнем от думите си, особено когато това е по-лесният вариант, но в крайна сметка тази непоследователност ще ни изиграе лоша шега в бъдеще, тъй като дава знак, че правилата не са чак толкова важни. За да спечелим доверието на детето и да има то усещане за сигурност и предвидимост, щом кажем нещо, то трябва да го направим. Освен това е хубаво детето да вижда, че и възрастните вкъщи спазват правилата (примерно не прекаляват с екранното време) и че са сравнително единодушни за това какво е позволено и какво не.
3. Не го приемайте лично
Колкото и да е влудяващо да се опитваме да облечем пижамката на детето, а то да бяга от нас и да се крие, трябва да запомним, че такива моменти са напълно нормални за детското развитие. Те не са директно противопоставяне срещу нашата личност, а „бунтовническа“ фаза, през която трябва да се премине неизбежно, за да може детето да изгради в себе си важни житейски умения. Признак на здравословно израстване след първата година е децата да стават все по-дръзки, опърничави, заявяващи своята собствена воля и индивидуалност. От нас се иска да поемем дълбоко въздух, да запазим спокойствие и да приемем тези моменти като ценни възможности да подкрепим тяхното развитие.
Очаквайте продължение на темата с дискусия за това кои са типичните грешки, които родителите правят при поставянето на граници.
Източници:
„Дисциплина без драма“, Д-р Даниел Сийгъл и Д-р Тина Пейн Брайсън, 2014г.
https://www.parents.com/toddlers-preschoolers/discipline/tips/setting-loving-limits/
4 Steps to Setting Limits with Your Kids, Dr. Kim DeMarchi, MEd https://www.youtube.com/watch?v=WucjqiQc-kY
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
