В тази статия продължаваме ключовата тема за това как да поставяме граници във възпитанието на децата.
В предишните статии обсъдихме защо поставянето на ясни правила и граници е от изключително значение за детското развитие (част 1) и как да го направим по ефективен начин (част 2)
Сега ще посочим 5 типични грешки, които допускаме в желанието си да възпитаме детето добре или в трудните моменти, когато се чувстваме гневни или безсилни пред детските лудории.
1. Физическото наказание
Специалистите са единодушни относно възпитателни методи като дърпането на уши, шамарите и потупването – те не само не помагат, а сериозно вредят на децата.
Деца, които са били наказвани физически като малки, е по-вероятно да станат агресивни или прекомерно плахи и неуверени, да имат по-ниски интелектуални способности, да страдат от психически проблеми. Дори едно леко тупване променя как детският мозък реагира на заплаха по начин, подобен на тежки форми на насилие и малтретиране.
В дългосрочен план физическото наказание води до сериозни проблеми в поведението и общуването, което на свой ред представлява риск за успеха на детето в училище и в живота.
Детето винаги използва реакцията на мама или татко като ориентир какво да прави в света. Затова ако усетим, че детското непокорство ни е изнервило или разгневило, е много важно да се овладеем и да покажем на детето чрез личния си пример как да се справи с негативните емоции.
Ако не успеем и ударим детето – или го заплашим с подобно действие – в съзнанието му остават токсични послания като „Нормално е да причиняваш болка на по-слабите, за да получиш своето.“ или „Когато съм ядосан е нормално да ударя някого“. Дори детето да поправи поведението си, то това е продиктувано от страх, а не от истинско осъзнаване на това какво е добро и лошо. Страда и връзката между дете и родител, която е най-пълноценна и градивна, когато се базира на обич и подкрепа.
2. Крещенето
Сигурно няма родител, който да не е губил търпение в даден момент и не е повишавал тон на децата си. Родителстването изобилства от трудни моменти, в които децата просто отказват да съдействат, а родителите с обтегнати нерви изливат гнева си, като им се развикват. Може би някои си казват, че в това няма нищо лошо, нали все пак викането не е биене, а и така децата се респектират и започват да слушат повече.
Това схващане обаче е погрешно. В действителност, неконтролируемото крещене може да има не по-малко вредни последици от физическото насилие. Макар и да не удряме буквално детето, то усеща гнева в тона ни като заплаха и тялото му реагира инстинктивно, сякаш поема удар. В такива моменти мозъкът „замръзва“ и дори да мислим, че с крещене ще ни чуят по-добре и ще ни вземат на сериозно, всъщност се получава точно обратното – детето се плаши, спира да мисли трезво и е неспособно да възприеме това, което му казваме.
Овикването прави децата по-несигурни, понижава тяхното самочувствие, накърнява себеуважението им. Освен това то не поражда повече уважение към родителите, а точно обратното. Вероятно е връзката родител-дете да се влоши – детето да стане по-дистанцирано от родителя, опозиционно настроено, невъзприемчиво и несподелящо. В дългосрочен план крещенето води до повишена тревожност и агресия. Следвайки примера на родителя, детето е по-вероятно да вика на околните, когато е раздразнено или ядосано.
Разбира се, това не означава, че родителите трябва да запазят спокоен тон през цялото време. Това дори е нежелателно, имайки предвид, че децата имат нужда да видят откровените емоции на родителите си и как те се справят с тях по здравословен начин. Ключът е в умението раздразнението и гневът да бъдат овладени и изказани.
3. Засрамването
Често възприеман възпитателен подход от родителите е да предизвикат детето да се засрами от неприемливото си поведение. С реплики и обиди като „Колко си лошо“, „Калпазанче такова“ или „Ох, няма смисъл повече да се занимавам с теб“ родителите смятат, че помагат на детето си да разграничи доброто от лошото поведение и да се поправи.
На каква цена обаче идва детското послушание в такива случаи? Твърде висока, заявяват специалистите по детска психология Робин Грил и Бет Макгрегор. Унижаващите реплики нараняват детското самочувствие за години напред. Те пречат на успешното развитие, тъй като детето се възпира от страх, че не е достатъчно добро или можещо.
Обидните етикети, които детето чува за себе си – „лош“, „глупав“, „мързелив“, „мрънкало“ и т.н. – се превръщат в начина, по който то се възприема. „Щом мама и татко ме мислят за глупаво и лошо, значи наистина съм. Защо да се старая, щом съм си такова и толкова си мога…“ Такъв вид мислене може да има пагубни последици за успеха на детето в училище и след време на работа.
Критикуването на детето пред други хора носи допълнителна вреда. Забележките на всеослушание са унизителни за детето и носят посланието, че то не е достойно за нашата обич. Ключово е да се следва принципа, че детето трябва да получава похвали, а не критика пред околните, а ако има нужда да му се направи забележка, то това трябва да се случи насаме.
4. Наказанията и забраните
Да си наказан е типично изживявано за детството. Много родители разчитат на наказанието като основно средство за възпитание, под формата на отнемане на привилегии. Обикновено детето остава без телевизия, без сладко или без играчки за определен период от време, като родителите очакват междувременно то да се разкае за провинението си и да не го повтори повече.
На практика наказанието рядко имат такъв ефект. Вместо да се вгледа и размисли върху собственото си поведение, детето по-скоро се фокусира върху това, което му е отнето. Наказанието предизвиква в него гняв, негодувание, бунт, желание за противопоставяне или отмъщение. То започва да крои планове как да наруши забраната без да е хванато. По-вероятно е конфликтът да ескалира вместо да бъде решен и се блокира процесът на учене.
Илейн Мазлиш и Адел Фабер – две от най-популярните световни авторки на книги за родители – обобщават проблема с наказанието по следния начин – произволното наказание разсейва. Ако вземем таблета на детето, защото е ударило брат си или сестра си, то фокусът на детето се премества от това защо не е хубаво да се удря, към това кога ще си върне таблета. Мазлиш и Фабер съветват родителите да наблягат на естествените последствия, които децата биха понесли от своите действия. Например, ако удариш някого, ще го заболи и няма да иска повече да си играе с теб.
5. Наградите и подкупите
Наградите често се използват като стимул детето да се държи добре. Те са нещо предварително планирано, за разлика от „подкупите“, които се дават едва, когато детето започне да се държи неприемливо. Класически пример е „Спри да плачеш и ще ти там бонбонче/играчка.“
Подкупите категорично не са добра идея, защото не отговарят на истинските нужди на детето и не допринасят към развитието на неговите умения. Единственото, което детето научава, е че има начин да прекрачва границите и да получава неща в замяна. Награждаването от друга страна може да има положителен ефект върху поведението, но трябва да се използва с внимание, защото проучванията показват, че крие определени „капани“.
Ако често купуваме играчки или сладки неща като поощрение, вътрешната мотивация на детето може да намалее. Това означава, че то се научава да постъпва добре заради наградата, а не защото изпитва вътрешно удовлетворение от успеха си или осъзнава важността му. Ефектът от награждаването след време намалява, като детето има нужда от други или по-големи награди, за да бъде мотивирано.
Вместо с нещо материално, наградете детето с искрена похвала или ентусиазирано „Дай пет!“. Те също могат да подействат много мотивиращо за децата. Подобно на случая с наказанията в предишната точка, най-добре е детето да се учи от това какво хубаво нещо следва естествено от действието му. Ако си подредиш стаята, например, това означава, че ще ти е много по-лесно да си намираш играчките. А ако си измиеш зъбите редовно – ще имаш „заслепяващо“ чисти и здрави зъбки.
Източници:
https://www.gse.harvard.edu/news/uk/21/04/effect-spanking-brain
https://www.parents.com/health/healthy-happy-kids/a-parental-wake-up-call-yelling-doesnt-help/
https://www.webmd.com/parenting/features/stop-yelling-at-your-kids
https://www.nytimes.com/2018/08/21/well/family/which-is-better-rewards-or-punishments-neither.html
https://www.uvpediatrics.com/topics/bribes-vs-rewards/
https://www.webmd.com/parenting/features/bribing-kids-for-good-behavior
https://purvite7.bg/toksichnite-efekti-ot-unizhavaneto-na-detsata/
https://www.naturalchild.org/articles/robin_grille/good_children.html
„Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори.“ Адел Фабер и Илейн Мазлиш. 2008г.
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
