Ромските деца в България се причисляват към групата на децата билингви, защото растат с два езика – ромски и български, а понякога и турски. Броят на двуезичните и многоезичните деца по света също расте. Съществуват немалко митове около двуезичието и затова в тази статия ще разгледаме какво казват специалистите за влиянието му върху детското развитие.
Развитието на речта е една от най-важните крачки за детето. То започва още от утробата на майката, където бебето опознава звученето на езика, и продължава с особено бързи темпове през първите години от живота. Именно изграждането на добри езикови умения, според редица специалисти, е ключът към успеха на детето в училище.
Какво означава това за развитието на деца, които растат в двуезични семейства? Изправени пред задачата да научат не един, а два езика, дали това ги обърква и дали съществува риск да не успеят да научат нито един език достатъчно добре?
Краткият отговор на тези въпроси е: да учиш два езика едновременно е толкова естествено за мозъка, колкото и да учиш само един.
Мозъкът е изключително гъвкав и в него няма ограничено място само за един език. Напротив, още с раждането той е готов да се приспособи към два или дори повече езика. Ако освен с майчиния език, малкото дете има интензивен контакт с втори език, то обикновено усвоява и двата езика като родни. След 3-годишна възраст вторият език се учи по-скоро като чужд, но с подходяща учебна среда детето може да го овладее напълно.
Нещо повече, оказва се, че двуезичието носи много ползи за развитието на мозъка. Децата билингви се справят по-добре с това да задържат информация в работната си памет, да превключват между задачи и да решават проблеми. Освен това те са с по-висока „познавателната гъвкавост“, което означава, че виждат по-лесно нещата от различни гледни точки и разбират по-добре възгледите на околните.
А съществува ли забавяне в проговарянето, ако детето расте с повече от един език?
Дори да има забавяне, то обикновено е краткотрайно и проговарянето се случва в нормалните възрастови граници. Понякога родителите се притесняват, че детето „бърка“ езиците – например, използва думи от двата езика в едно изречение. Това всъщност е съвсем нормален етап от процеса на овладяване на езика и е по-скоро доказателство, че детето става все по-умело. То не е объркано, а напротив – знае, че използва два различни езика и може да „превключи“ на другия език, в зависимост от това с кого говори.
Пречи ли единият език за овладяване на другия? Ако говоря на детето на ромски език вкъщи, това забавя ли усвояването на българския?
Не, това схващане е погрешно. Изследванията показват, че колкото по-добре едно дете владее родния си език, толкова по-лесно научава други езици. Това означава, че честите разговори на майчиния език вкъщи помагат на децата да овладеят по-добре втория език.
„Най-добре е родителите да общуват с децата си на езика, който говорят гладко и на който могат да се изразяват най-добре. Това може да е майчиният им език или втори език, който родителите говорят добре.“ – „Чуваш ли ме?“, ресурс на Мрежата REYN за работа с деца, чийто майчин език е ромски
Тези изводи са пряко свързани с важността на пълноценното общуване от самото раждане. Когато говорим на бебето на езика, който чувстваме най-близък, когато го гледаме в очите, усмихваме се и се свързваме с него, в неговия мозък се оформят милиони връзки и се поставя основата на неговата езикова компетентност. Доказано е, че до 3 години децата не учат от телевизията или от дочутите разговори на улицата, а от директното общуване с най-близките хора и затова е от изключително значение какво езиково богатство ще им предоставим ние като родители.
За какво трябва да внимаваме?
Да растеш в двуезична среда е голямо предимство, що се отнася до развитието на мозъка. Съществува обаче рискът детето да влезе в училище без да разбира добре български език. За съжаление, нашата образователна система на практика не е подготвена за обучение, при което българският се разглежда като чужд език, и децата често изостават от учебния материал не само по езика, но и по другите предмети.
Това, което родителите могат да направят от една страна, е да осигурят на децата по-ранен интензивен контакт с българския език. Затова е препоръчително детето да посещава детско заведение още преди задължителното предучилищно образование. Заниманията в детската градина обогатяват комуникативните умения на детето и го подготвят за плавен преход към по-сложния език в училище. От друга страна, родителите не бива да спират да говорят на детето на родния му език, защото така развиват неговите цялостни езикови умения, умствени способности и културна идентичност.
Източници:
Genesee, F., 2015. Myths about early childhood bilingualism. Canadian Psychology/Psychologie canadienne, [online] 56(1), pp.6-15. Available at: <https://www.researchgate.net/profile/Fred-Genesee/publication/254440434_Early_childhood_bilingualism_Perils_and_possibilities/links/5b757ec5a6fdcc87df810e5d/Early-childhood-bilingualism-Perils-and-possibilities.pdf?origin=publication_detail>.
„Чуваш ли ме?“, REYN Hrvatska, преведена и адаптирана от Фондация „Тръст за социална алтернатива“. https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/Can%20you%20hear%20me%20(BG).pdf
https://zaednovchas.bg/dvuezichieto-kato-sila-1/
„Какво е да не разбираш езика на училището“, Елица Тодорова. https://prepodavame.bg/6842-2/
„Кои са децата билингви“, Елица Тодорова. https://prepodavame.bg/koi-sa-detsata-bilingvi/
https://theconversation.com/why-the-baby-brain-can-learn-two-languages-at-the-same-time-57470
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
