Когато се роди, бебето сякаш не разбира нищо от това, което му казваме. То още не може да ни отговори, дори с гукане. Привидно думите за него нямат значение.
Тогава има ли смисъл да говорим на бебето от най-ранна възраст? Специалистите са единодушни в отговора си – категорично да.
Техният най-важен съвет за родителите е:
„Родители, говорете на бебето си – колкото по-отрано и колкото повече, толкова по-добре.“
Защо да говорим на бебето?
Защото бебетата имат дълбоко заложена потребност от общуване още от раждането.
Говорейки на бебето, ние му помагаме да научи нашия език и да има добри речеви и говорни умения, когато порасне. Но не само. Ние спомагаме цялостно за неговото развитие. Чрез общуването създаваме специална връзка с него, която ще му помогне да се чувства обичано, защитено и спокойно, и по този начин готово да изследва и опознава света.
На физиологично ниво, всяка дума, която бебето чува, активира в мозъка му определени клетки и връзки между тях. Колкото повече се говори на бебето, толкова по-силни и разклонени стават връзките в мозъка. Обратното, в случай че бебето е оставено да лежи настрани и не му се обръща внимание, клетките в мозъка не се задействат, стават излишни и в един момент умират.
С други думи, когато говорим често на бебето и детето – особено в ключовата възраст от раждането до 3 години – ние развиваме неговия мозък и го правим по-умно. Когато порасне, то ще може да използва повече думи, да говори и чете по-добре, да разбира уроците си и да се справя в училище.
Къде и кога да говорим на бебето?
Отговорът тук е лесен – навсякъде и по всяко време.
Когато го преобличаме, храним, къпем, когато сме навън на разходка или шетаме вкъщи. Лесно и същевременно много полезно е просто да описваме предметите и действията от бебешкото ежедневие. Може би в началото, когато бебето е съвсем малко, ще се чувстваме странно да говорим на някой, който не може да отвърне. Но това е само привидно. Бебето слуша и „попива“ всяка дума, а след няколко месеца ще започне и да гука, да се усмихва и смее в отговор.
Бебето всъщност е готово да говорим с него още докато е в корема на мама. През последните 3 месеца преди раждането то вече чува гласове от околния свят и дори започва да възприема информация за езика, на който се говори. Разбира се, гласът с водещо значение е този на мама и след раждането бебето безпогрешно го разпознава и предпочита пред другите гласове. Въпреки че още не разбира значението на думите, новороденото може да улови тона, ритъма и мелодията на майчиния език.
Интересно е да знаем, че най-ключовият момент за говорене на новороденото е когато то е в състояние на „тиха бдителност“. Тогава тялото му е отпуснато, а очите са широки отворени. Нахранено, спокойно и готово за общуване, то се фокусира върху лицето и гласа на възрастния. Тези кратки минутки са идеалното време за учене за бебето и затова е важно родителите да могат да ги разпознават и използват.
Знаете ли, че?
Проучванията сочат, че да растеш в семейство, в което се говорят два езика (например ромски и български) води до по-добро развитие на някои функции на мозъка. Например, двуезичните деца са способни да пренасочват вниманието си и да решават проблеми по-лесно.
Как да говорим на бебето?
Как казваме нещо на бебето е също толкова важно, ако не и по-важно, от това какво точно казваме. То има нужда не просто да чуе механичното изговаряне на думата, а от истинско общуване – от това да го погледнем в очите, да му се усмихнем, да „изрисуваме“ думите с мимики и жестове, дори да оставим малка пауза в разговора, където би бил неговия отговор.
За повечето хора най-естественият начин за общуване с бебето е така нареченото говорене „по бебешки“. Но полезно ли е то? Не е ли по-добре да говорим на бебетата като на възрастни, за да научат повече?
Оказва се, че бебетата учат най-много точно когато им говорим на бебешки. Това не означава да използваме измислени бебешки думи от типа на „Искаш ли ам-ам?“ и „Виж бау-бау.“ Това, което бебетата обожават и помага най-много за тяхното развитие, е да им говорим правилно, но бавно, с по-прости думи и много повторения. Говорът ни да бъде изразителен и мелодичен, наподобяващ пеене. Да говорим с нежност и усмивка. За бебетата този начин на говорене е по-отчетлив и лесен за слушане от обичайния говор на възрастните, и те могат да се съсредоточат върху него по-лесно.
Бебешкият език може да звучи глуповато отстрани, но за бебетата той е сигнал за сериозно учене. Повече за него можете да научите от краткото видео по-долу.
Източници:
Leong, V et al. Speaker gaze increases infant-adult connectivity. PNAS; 28 Nov 2017; DOI: 10.1101/108878
Dean D’Souza, Daniel Brady, Jennifer X. Haensel, Hana D’Souza. Is mere exposure enough? The effects of bilingual environments on infant cognitive development. Royal Society Open Science, 2020; 7 (2): 180191 DOI: 10.1098/rsos.180191
Hart, Betty; Risley, Todd (2003). „The early catastrophe: The 30 million word gap by age 3“ (PDF). American Educator: 4–9.
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
