Ромските деца в България се причисляват към групата на децата билингви, защото растат с два езика – ромски и български, а понякога и турски. Броят на двуезичните и многоезичните деца по света също расте. Съществуват немалко митове около двуезичието и затова в тази статия ще разгледаме какво казват специалистите за влиянието му върху детското развитие.
Развитието на речта е една от най-важните крачки за детето. То започва още от утробата на майката, където бебето опознава звученето на езика, и продължава с особено бързи темпове през първите години от живота. Именно изграждането на добри езикови умения, според редица специалисти, е ключът към успеха на детето в училище.
Какво означава това за развитието на деца, които растат в двуезични семейства? Изправени пред задачата да научат не един, а два езика, дали това ги обърква и дали съществува риск да не успеят да научат нито един език достатъчно добре?
Краткият отговор на тези въпроси е: да учиш два езика едновременно е толкова естествено за мозъка, колкото и да учиш само един.
Мозъкът е изключително гъвкав и в него няма ограничено място само за един език. Напротив, още с раждането той е готов да се приспособи към два или дори повече езика. Ако освен с майчиния език, малкото дете има интензивен контакт с втори език, то обикновено усвоява и двата езика като родни. След 3-годишна възраст вторият език се учи по-скоро като чужд, но с подходяща учебна среда детето може да го овладее напълно.
Нещо повече, оказва се, че двуезичието носи много ползи за развитието на мозъка. Децата билингви се справят по-добре с това да задържат информация в работната си памет, да превключват между задачи и да решават проблеми. Освен това те са с по-висока „познавателната гъвкавост“, което означава, че виждат по-лесно нещата от различни гледни точки и разбират по-добре възгледите на околните.
А съществува ли забавяне в проговарянето, ако детето расте с повече от един език?
Дори да има забавяне, то обикновено е краткотрайно и проговарянето се случва в нормалните възрастови граници. Понякога родителите се притесняват, че детето „бърка“ езиците – например, използва думи от двата езика в едно изречение. Това всъщност е съвсем нормален етап от процеса на овладяване на езика и е по-скоро доказателство, че детето става все по-умело. То не е объркано, а напротив – знае, че използва два различни езика и може да „превключи“ на другия език, в зависимост от това с кого говори.
Пречи ли единият език за овладяване на другия? Ако говоря на детето на ромски език вкъщи, това забавя ли усвояването на българския?
Не, това схващане е погрешно. Изследванията показват, че колкото по-добре едно дете владее родния си език, толкова по-лесно научава други езици. Това означава, че честите разговори на майчиния език вкъщи помагат на децата да овладеят по-добре втория език.
„Най-добре е родителите да общуват с децата си на езика, който говорят гладко и на който могат да се изразяват най-добре. Това може да е майчиният им език или втори език, който родителите говорят добре.“ – „Чуваш ли ме?“, ресурс на Мрежата REYN за работа с деца, чийто майчин език е ромски
Тези изводи са пряко свързани с важността на пълноценното общуване от самото раждане. Когато говорим на бебето на езика, който чувстваме най-близък, когато го гледаме в очите, усмихваме се и се свързваме с него, в неговия мозък се оформят милиони връзки и се поставя основата на неговата езикова компетентност. Доказано е, че до 3 години децата не учат от телевизията или от дочутите разговори на улицата, а от директното общуване с най-близките хора и затова е от изключително значение какво езиково богатство ще им предоставим ние като родители.
За какво трябва да внимаваме?
Да растеш в двуезична среда е голямо предимство, що се отнася до развитието на мозъка. Съществува обаче рискът детето да влезе в училище без да разбира добре български език. За съжаление, нашата образователна система на практика не е подготвена за обучение, при което българският се разглежда като чужд език, и децата често изостават от учебния материал не само по езика, но и по другите предмети.
Това, което родителите могат да направят от една страна, е да осигурят на децата по-ранен интензивен контакт с българския език. Затова е препоръчително детето да посещава детско заведение още преди задължителното предучилищно образование. Заниманията в детската градина обогатяват комуникативните умения на детето и го подготвят за плавен преход към по-сложния език в училище. От друга страна, родителите не бива да спират да говорят на детето на родния му език, защото така развиват неговите цялостни езикови умения, умствени способности и културна идентичност.
Sources:
Genesee, F., 2015. Myths about early childhood bilingualism. Canadian Psychology/Psychologie canadienne, [online] 56(1), pp.6-15. Available at: <https://www.researchgate.net/profile/Fred-Genesee/publication/254440434_Early_childhood_bilingualism_Perils_and_possibilities/links/5b757ec5a6fdcc87df810e5d/Early-childhood-bilingualism-Perils-and-possibilities.pdf?origin=publication_detail>.
„Чуваш ли ме?“, REYN Hrvatska, преведена и адаптирана от Фондация „Тръст за социална алтернатива“. https://socialachievement.org/web/files/richeditor/dokumenti/Can%20you%20hear%20me%20(BG).pdf
https://zaednovchas.bg/dvuezichieto-kato-sila-1/
„Какво е да не разбираш езика на училището“, Елица Тодорова. https://prepodavame.bg/6842-2/
„Кои са децата билингви“, Елица Тодорова. https://prepodavame.bg/koi-sa-detsata-bilingvi/
https://theconversation.com/why-the-baby-brain-can-learn-two-languages-at-the-same-time-57470
www.activecitizensfund.bg
"This publication was created with the financial support of the Active Citizens Fund Bulgaria under the Financial Mechanism of the European Economic Area. The entire responsibility for the content of this publication lies with the Health and Social Development Foundation and under no circumstances can it be assumed that this publication reflects the official opinion of the Financial Mechanism of the European Economic Area and the Operator of the Active Citizens Fund Bulgaria."
