На 2 април отбелязахме Международния ден на детската книга. Това е и рождената дата на един от най-обичаните автори на приказки, Ханс Кристиан Андерсен.
Затова ще посветим тази статия на една приказна част от детството – детските книжки.
Защо e важно да четем на децата?
Да четем редовно на децата е едно от най-хубави неща, които можем да направим за тях. Четенето прави децата по-умни, по-концентрирани и по-способни. То разширява техния кръгозор и стимулира въображението им. Подобрява значително речевите им умения и уменията им за слушане. Подготвя ги да станат уверени самостоятелни читатели. Всеки път, когато четем на глас на децата, ние тренираме техния мозък и ги правим по-добри ученици в бъдеще.
Четенето е и прекрасен начин за общуване и свързване с децата, споделяне на опит и гледни точки. Изключително ценно е, че книгите дават на децата възможността да съпреживеят трудностите и силните емоции на героите, докато са сгушени в мама или татко. Страшният вълк, например, който изяжда Червената шапчица или издухва къщичките на прасенцата, учи децата как да се справят със собствените си страхове.
Кога да започнем да четем на децата?
Възможно най-рано. Да четем книжки на бебетата, които нито могат да ни разберат, нито да ни отговорят, може да ни изглежда безсмислено. Но това всъщност е едно най-смислените неща, които можем да направим за тяхното развитие. Техният мозък „попива“ всяка наша дума и в последствие, когато детето поотрасне, то вече ще я знае и използва.
Специалистите препоръчват четенето на книжка да се превърне в ежедневен ритуал преди лягане. От една страна, това е чудесен преход към тихи занимания, а от друга – възможност да гушнете детето и то да усети вашата близост. Разбира се, четенето може да се случва и по всяко друго време и дори не е необходимо детето да стои мирно на едно място. Малките деца са много активни и е съвсем нормално да искат да се движат наоколо, докато им четем.
Как да четем на децата?
„Какво толкова има да се знае за четенето?“, биха се запитали някои. „Прочиташ каквото си пише на страниците и готово.“
Но дали това е възможно, когато четем на малко дете? Мнението на специалистите, е че четенето на глас на малки деца не може и не бива да бъде просто изчитане на книжката дума по дума. Децата прекъсват, задават въпроси, разглеждат картинките, разлистват напред и назад. Това е техният съвсем естествен начин да учат. Понякога дори не е важно какво е написано на страницата, а какво ние ще разкажем по картинките. Нашата задача е да представим написаното по разбираем и увлекателен начин, да ги вдъхновим и подтикнем да разсъждават, следвайки тяхното темпо.
Препоръчително е да спазваме следните основни насоки, когато четем на глас на децата:
- Направете четенето интересно и ангажиращо. Бъдете възможно най-изразителни, преправяйте гласа си и изигравайте героите.
- Пример: Когато дойде момента Големият лош вълк да издуха къщичката на прасенцето, поемете дълбоко въздух и духнете силно, като вълка.
- Обяснявайте непознатите думи. Задавайте въпроси, за да проверите дали детето разбира прочетеното.
- Пример: „Къщичката на кое прасенце се строи най-бързо и коя най-бавно? Сламената, дървената или тухлената? А коя къщичка е най-здрава?“
- Окуражавайте детето да прави догадки за героите и това, което ще се случи с тях.
- Пример: „Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя цялата къща!“ казал вълкът. Какво мислиш, дали наистина ще успее да събори къщичката?
- Правете препратки към неща, които детето вече познава или са му се случили.
- Пример: „Помниш ли, когато бяхме на село и видяхме как дядо строи къщата? Какви материали използваше той?“
- Обсъждайте какви емоции изпитват героите, за да развиете неговата емоционална интелигентност.
- Пример: „Как се чувства прасенцето на тази картинка? А на тази? Защо прасенцето от тухлената къщичка не изглежда уплашено според теб?
- Питайте детето за неговото мнение. Така то придобива умения и самочувствие да изразява мнението си.
- Пример: „А ти каква къщичка би си построило, ако беше на мястото на прасенцета?“, „Мислиш, ли че прасенцата е трябвало да си строят отделни къщички или една обща?
Какво и как да четем на децата според възрастта?
От раждането до 1 година
Когато четем на бебе, което е съвсем малко – от 0 до 6 месеца – реално няма значение какво точно четем, стига то да чува нашия спокоен глас. Която и книга да хванем, дори учебник по физика, няма да сбъркаме. Просто изчакваме момент, в който детето е нахранено и спокойно, и му прочитаме нещо за десетина минути.
След шестия месец вече можем да преминем към детски книжки. За предпочитане е те да бъдат устойчиви на мачкане, късане и дъвкане, защото бебето ще иска да си играе с тях по всякакъв начин (и е добре да го оставим). Подходящи са книжките с по един герой или предмет на страница, ярки и чисти цветове и ясни контури.
Когато бебето наближи първия си рожден ден, можем да започнем да му задаваме въпроси като „Къде е котето?“, „Къде са очичките на котето?“ и т.н. То посочва с пръстче, а ние се стремим да го поощряваме максимално, дори когато сбърка. Например, „Чудесно, това е носът. Той наистина е близо до очичките (посочваме очичките).“
В тази възраст четенето на книжка не е точно четене, а по-скоро разглеждане на картинки. Нашата роля е да сочим героите, да ги назоваваме и да разширяваме речника на детето: „Това е куче, ето я главата му, ето ги очите, ето я опашката. Как прави кучето? Кучето лае „Бау-бау“.
От 1 до 3 години
След първата годинка може да подберем на детето книжки с кратък текст, не повече от 2-3 изречения на страница и много илюстрации. В тази възраст четенето също не представлява дословно изчитане на думите от наша страна, а постоянен диалог с детето, разглеждане и обсъждане на картинките и имитиране на героите.
Важно е да четем бавно, изразително и артистично. Детето обожава, когато в приказката се появи Кумчо Вълчо с дебел и дрезгав глас, а Кума Лиса напява лукаво. Не се колебайте да използвате характерни мимики и жестове, докато четете. „Дърпайте“ въображаемата ряпа от „Дядо вади ряпа“ или се разплачете драматично като зайченцето от „Зайченцето бяло“. Окуражете детето да имитира заедно с вас. Така приказката за него оживява още повече, а в мозъка му се формират по-силни връзки.
За тази възраст са много подходящи приказките „на верижка“, в които героите един след друг повтарят едни и същи думи и действия. Това помага на детето да ги запомни и да се досети какво следва. Примери за такива приказки са „Дядовата ръкавичка“, „Медената питка“, „Дядо вади ряпа“, „Работна мецана“, „Зайовата къщичка“ и други. Наблягайте на повтарящите се фрази. Когато детето вече познава приказката, го оставете самичко да довършва фразите.
А какво да правим, ако детето ни иска да му четем една и съща книжка, отново и отново? Дали има полза от цялото това повторение? Макар и досадно за нас, за детето това е едно чудесно упражнение. Така то затвърждава наученото и подобрява разбирането си. Предвидимостта му позволява да се фокусира върху разнообразни елементи от книжката и подсилва неговата увереност. Така че проявете търпение и оставете детето да избере (същата) книжка.
От 4 до 6 години
Тази възраст е много благодатна за развитие на любовта на децата към четенето. В нея децата обичат да фантазират и се потапят с лекота в приказния свят на книжките. Освен това се формират начални умения за четене.
Когато вземете книжката в ръце, разгледайте заедно корицата. Обърнете внимание на автора и художника. Обсъдете с детето какво има нарисувано на корицата и го оставете да предположи за какво ще се разказва, кои ще са героите и къде ще се случва действието. Правенето на догадки и предположения развива мисленето на децата и им помага да разсъждават логически.
Едва след това разгърнете книжката. Сочете редовете с пръст, докато четете, поне от време на време. Така помагате на детето да се научи да чете самостоятелно в бъдеще. То постопенно се запознава с буквите и с правилната посока на четене. Често децата проявяват желание сами да „прочетат“ приказката, която вече знаят наизуст. Чуйте тяхното „четене“ и ги похвалете ентусиазирано. Преразказването също е много полезно за формирането на добри речеви умения.
Как да възпитаме децата да обичат книгите?
Доброто приятелството между децата и книгите се ражда още в най-ранна възраст. Затова книгите трябва да бъдат неизменна част от детското ежедневие и среда. Вместо да ги вдигаме нависоко по етажерките от страх детето да не ги повреди, е по-добре да ги поставим на централно място, където то лесно ще може да ги стигне. Обикаляйки из стаята, детето ще започне само да посяга към тях, да ги разглежда и изследва. Разбира се, дали детето ще стане запален читател зависи и от това до каква степен то вижда нас, възрастните, да четем.
Източници:
Как и защо да четем на детето на глас? Презентация на Гергана Раленкова, Академия за родители 2016г. https://www.youtube.com/watch?v=RhFUJF_CGa4
https://www.fiut.bg/news/index/view/?id=29
https://www.healthline.com/health/childrens-health/reading-to-children#tips-for-reading
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
