Малките деца трудно контролират себе си. Те тепърва се научават да управляват тялото, ума и чувствата си. Понякога това води до бурни емоционални изблици, съпроводени с плачене, крещене, търкаляне по пода, мятане на ръце и крака.
Тези изблици, познати като тръшкане, не са признак, че детето е лошо, че се лигави или иска да ни манипулира. Те са нормална част от развитието във възрастта между 1 и 4 години, когато детето се учи да бъде себе си, но още не знае какво е прието в света на възрастните. Макар и естествено, обаче, тръшкането със сигурност не е приятно нито за родителите, нито за децата. За да се научим как да го овладяваме, първо трябва да разберем
какво в мозъка на децата ги кара да се тръшкат.
Мозъкът може грубо да се раздели на две части – „горен“ и „долен“ мозък. Всяка от тези части има различни задачи.
Горният мозък е отговорен за логиката и разума, докато долният мозък отговаря за вродените реакции и инстинктите ни, силните емоции като страх и гняв.
И двете части на мозъка са много важни и ключови при различни ситуации. Горният мозък, например, ни помага, когато трябва да планираме някоя задача, а долният – ако трябва да реагираме незабавно при опасност.
При децата, обаче, горният мозък още не е добре развит. В интерес на истината, той се развива напълно едва след 20-годишна възраст. Това означава, че долният мозък при децата често взима превес, особено когато се чувстват стресирани, уплашени и застрашени. В такива моменти те реагират много невъздържано и импулсивно. Невъзможно е да им обясним нещо с разум, просто защото горният мозък временно е изключил.
А как можем да го „включим“ отново?
Това невинаги е лесна задача и със сигурност не може да се случи веднага, като с магическа пръчка. Случва се да минат пет, петнадесет или повече минути, преди тази първосигнална „алармена система“ на детето да се успокои и то отново да е способно да разсъждава.
Добрата новина е, че ако спазваме следните съвети, можем да превърнем случаите на тръшкане в полезни уроци за детето. То лека по лека ще се научи как да се справя със силните чувства на разочарование и гняв, които изпитва, когато не получи своето, и ще стане по-добро в общуването. Важното е да затвърдим две неща. Първото са границите, на които детето се противопоставя, а второто е увереността му, че има нашата безусловна обич и подкрепа.
Какво е най-важно да направим?
1. Останете спокойни
За да се успокои детето, е важно ние самите да запазим спокойствие. Това разбира се е доста трудно, особено когато детето се търкаля обляно в сълзи на улицата или крещи с все сила в магазина.
Проблемът е, че ако ние самите се изнервим, започнем да викаме, да дърпаме детето или да го заплашваме, активираме още повече долния мозък и блокираме горния. Така само утежняваме ситуацията. Подобно на пътници в самолет, на които им се казва, че при нужда трябва първо да сложат своите кислородни маски и след това да помогнат на детето, родителите трябва да съумеят да успокоят първо себе си и след това да се опитат да успокоят детето. Няколко дълбоки вдишвания или кратко излизане от стаята могат да бъдат много ефективни.
2. Гушнете детето, ако позволява
Това, на което долният мозък реагира добре, е физическият контакт. Да се приближим до детето, да го помилваме, да го гушнем, да го хванем за ръчичка – тези действия могат да успокоят емоционалната „буря“, която бушува в него. Важно е то да усети физически близостта ни, да може да се опре на тялото ни за комфорт.
Ако детето отказва този контакт, няма нужда да настояваме. Може да му кажем само „Тук съм, ако имаш нужда.“ или „Виждам, че не искаш помощта ми сега, но ще бъда до теб, ако искаш да се гушнем и да поговорим.“
3. Изкажете емоциите, които изпитва детето
Да назовеш емоцията, която изпитваш, крие огромна сила. Човек може драстично да намали нивата си на стрес, ако просто каже на глас точно какво се чувства.
Това обаче не винаги е лесно, още по-малко за малките деца, които тепърва се учат да разпознават чувствата си. А тръшкането вероятно е резултат от цял спектър от емоции, които в даден момент са се отприщили. Освен гняв и тъга, детето може да изпитва разочарование от това, че не може да се справи, страх от това, че мама или татко не го обичат вече, ревност към някой, който получава повече внимание и т.н.
Тук идва ключовата роля на родителя – в момента на тръшкане да опише кратко чувствата на детето, което не е способно да го направи само (а ако не е сигурен да попита). Така детето знае, че емоциите му са зачетени. Например, „Виждам, че си много ядосан, че не можем да купим количката. Иска ти се да можеше да си купиш каквото ти харесва от магазина.“
4. Запазете границите
Понякога сме готови да дадем на детето всичко, което иска, само и само да спре да се тръшка и да прави сцени. В опит да му отвлечем вниманието, предлагаме играчки или лакомства или му пускаме нещо на телефона. Друг път успяваме да „удържим фронта“ десет или двайсет минути, но накрая вече не издържаме и отстъпваме от думата си.
Склонявайки да купим играчката или да пуснем филмчето, ние изпращаме на детето много грешно послание. А именно, че границите не са толкова важни и че подобно поведение може да бъде печелившо. Това само може да ни изиграе лоша шега следващия път, когато детето ще се тръшка, очаквайки своята награда.
Още за запазването на границите може да научите от статията „Да поставим границите – но как точно?“
5. Не се впускайте в дълги речи и нравоучения
Когато връзката между „долния“ и „горния“ е нарушена, е практически невъзможно да се разберем с детето с разумни обяснения. Проблемът за нас може да има съвсем логично решение, но в това състояние детето не е способно да го възприеме.
Дори да запазим своя успокоителен тон, рискуваме с много и сложни думи да объркаме и ядосаме допълнително детето, което още се учи да говори. По-добре е да се изразим с няколко кратки изречения и след това да запазим тишина, докато гушкаме детето или сме близо до него.
6. Обсъдете ситуацията, след като детето се е успокоило
Детето е спряло да крещи, плаченето е поутихнало. Сега вече може да поговорим за случилото се, защото детето е възвърнало контрол върху горния мозък. Това е времето да обсъдим неговите чувства и поведение, защо тръшкането не е било добра идея и по какъв друг да постъпи следващия път.
Разбира се, езикът, който използваме, трябва да е съобразен с възрастта на детето. За дете на 3-4 години например може да кажем: „Знам, колко много искаше още едно парче торта и колко се ядоса, когато ти казах, че не може. Да се чувстваш ядосан е нормално, но не е позволено да крещиш и риташ другите. Ритането боли, както и силното крещене. Следващия път е по-добре да ми кажеш колко си ядосан и да поговорим вместо да викаме, става ли?
A не може ли просто да игнорираме тръшкането, докато отмине?
Има специалисти, които съветват родителите да игнорират тръшкащото се дете, стига то и околните да са в безопасност. Те се опасяват, че с подобно поведение детето просто търси внимание, и затова всяка активна намеса от страна на родителите – независимо дали е успокоителна или заплашителна – само стимулира тръшкането.
Прекалено многото внимание, силната емоционална реакция от наша страна и дългите обяснения, които по-скоро звучат като оправдания, наистина могат да оставят в детето впечатлението, че то държи контрола над границите, вместо родителите.
Струва си обаче да се замислим, че дете, което търси внимание, значи по някакъв начин действително има нужда от това внимание. То има нужда да бъде чуто и разбрано. Ако просто му обърнем гръб и се правим, че не го забелязваме, ние все едно му казваме „Не зачитам твоите чувства. Оставям те сам, докато не ги потиснеш. Ще те обичам отново, когато се държиш добре.“
Ако реакцията ни в случаите на тръшкане е кризисна интервенция, какво можем да направим между кризите, за да намалим тяхната честота и сила? Как да помогнем на детето да стане по-добро в регулирането на емоциите си? Отговорите очаквайте в следващата ни статия.
Източници:
„Дисциплина без драма“ от д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, 2016г.
„Как да развием потенциала на детския мозък“ от д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, 2018г.
https://evolutionaryparenting.com/tantrums-moving-beyond/#
https://www.gottman.com/blog/positive-parenting-accept-feelings-limit-actions/
https://roditel.unicef.bg/pages/kak-da-ovladeem-trshkaneto-na-deteto
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
