В миналата статия „Бебетата се нуждаят от общуване още от самото раждане“ говорихме за това колко важно за развитието на бебето е то да чува повече думи. Това означава ли, че ако му пускаме често филмчета и го оставяме да гледа предавания с много говорене, то ще развие богат речник?
За съжаление не. Бебето не само няма да развитие по-богат речник, а може да изостане сериозно в своето развитие. Мозъкът на тази възраст не учи от гледането на екрана, а от директното пълноценно общуване с друго човешко същество „очи в очи“. За бебетата бързосменящите се шарени картинки и звуци от екрана са просто един хаотичен товар за сетивата, който не води до разбиране и учене.
И все пак, в наше време достъпът на децата до екраните е по-голям от всякога. Телевизорът, телефонът, таблетът и всички подобни устройства са неотлъчни помощници на родителите, винаги на разположение да „погледат“ децата. На масата, на опашката в магазина, когато плаче, когато му е скучно, когато имаме работа – най-лесното е просто да включим устройството и да приковем вниманието на малкия човек за минути, а понякога дори часове.
Проучванията обаче показват, че пасивното стоене пред екрана не само не помага, но може и да навреди на развитието на детето. Прекомерното гледане може да доведе до проблеми с проговарянето и развитието на речта, дефицит на внимание и трудности в помненето и ученето.
Деца на възраст от 3 до 5 години, които прекарват повече време пред екрана от препоръчаното, имат доказано по-ниски показатели на бялото вещество в мозъка, което е ключово за развитието на говорните и когнитивни способности. От друга страна, колкото повече телевизия гледат децата между 1 и 3-годишна възраст, толкова по-вероятно е да имат проблеми с концентрацията, когато станат на 7 години.
Освен с директното им въздействие върху мозъка, екраните влияят върху детското развитие и с това, което отнемат – а именно ценните моменти на общуване с близките и времето за активни игра. Както обсъдихме в предишните статии, бебета и децата учат като изследват заобиколния свят, играят си с предмети, движат се и общуват. Например, привидно обикновени дейности с ръце като това да пипат, мачкат, разсипват, пъхат и изваждат са изключително важни за развитието на мозъка. Всичко това се случва в много по-малка степен при децата, които пасивно стоят пред телевизора или „цъкат“ по екрана на телефона. Дори когато сме оставили телевизора да работи само като фон, той действа разсейващо и ограничава разговорите ни с детето, което означава по-малко възможности за учене.
А колко време пред екрана е допустимо и колко е прекалено много? Световната здравна организация (СЗО) препоръчва:
 Деца под 2г.Никакво екранно време |  Деца от 2 до 5г.Не повече от 1 час, по-малко е по-добре |
Препоръките на Световната здравна организация звучат трудно за постигане, особено в ситуацията на Ковид пандемия, когато голяма част от живота се пренесе онлайн. Важното е да се постигне баланс – ако се налага детето да постои повече време пред екрана, хубаво е да компенсираме, като му осигурим след това време за пълноценна игра и общуване. И ако трябва да избираме кога да наложим ограниченията на екранното време, да започнем с тези две правила – без екран по време на хранене и преди лягане.
Има родители, които се питат – как изобщо ще успея да нахраня детето си без филмче? Може първоначално да е трудно и да има бурни протести, дори няколко „гладни стачки“, но това правило е изключително важно и ще допринесе много за създаването на здравословно отношение и навици спрямо храненето. По време на една семейна вечеря, например, детето има възможност да общува с близките, да научи повече за храната и правилата на масата, да борави с прибори и да упражни фината си моторика. Всичко това е невъзможно, ако малкото дете очаква просто да пъхнем лъжицата в устата му, докато то гледа екрана, без дори да обръща внимание на усещанията на собственото си тяло за глад и ситост.
Другият важен момент, когато трябва да ограничим екраните, е преди лягане – в идеалния случай поне два часа преди заспиване. Синята светлина, излъчвана от телефоните, понижава много нивата на хормона мелатонин, който е отговорен за чувството за сънливост. Това означава, че ако децата гледат телевизия нощно време, ще заспят по-трудно и качеството на съня им може да се влоши, което на свой ред дава отражение върху физическото и психическото им здраве.
Разбира се, какво точно гледат децата също е от голямо значение. Много от детските филмчета, които се пускат по телевизията или в интернет, са с прекалено бързо темпо. Сцените се сменят на няколко секунди, така че мозъкът е постоянно „бомбардиран“ със стимули. Децата лесно привикват на това високо ниво на стимулация и започват да се нуждаят от него и в действителността. Сблъсквайки се с реални задачи в детската градина или училище, те им се струват прекалено бавни и безинтересни, което пречи на концентрацията и може да доведе до проблеми с ученето и поведението.
А какво ще кажете за образователните програми? Те не са ли полезни за развитието?
Образователните програми могат да бъдат полезни, но само след определена възраст. Бебешкият мозък не може да разбере смисъла на това, което се случва на екрана, дори предаването да се рекламира катo „образователно“ точно за бебета. Едва след като навършат 2 години децата вече са способни да възприемат и учат от образователни програми, но те трябва да са качествени и интерактивни (тоест да е дадена възможност на детето да участва) и да не се надвишава повече от 1 час гледане на ден.
И да не забравяме нашето собствено поведение. Телефонът на ръка разстояние често ни разсейва и дава сигнал на малкия човек, че не сме на разположение, защото има нещо по-важно от него. Майката от снимката повтаря класическия в психологията експеримент на застиналото лице (still face experiment), но използва телефона си, за да демонстира как в наше време родителите все по-често застават с безизразни лица зад устройствата си и така нарушават общуването и връзката с децата си.
Ето още някои съвети как да успеете да ограничите екранното време:
- Направете план за вашето семейство. Вижте какво точно работи за вас и го спазвайте. Например, филмчета само по 10 минути на ден или само събота и неделя. Бъдете подготвени, че ще има недоволство от страна на децата, но си струва.
- Възприемайте това, че на децата им е „скучно“ като нещо хубаво. Скуката предизвиква малките изследователи да развият въображението и творчеството си. Ако се оплакват, че им е скучно, осигурете им безопасно пространство с интересни идеи за занимания.
- Ако имате нужда от половин час да приготвите вечерята и първата ви идея е да пуснете на децата филмче, опитайте се първо да ги занимаете с нещо около вас в кухнята. Децата обичат да имитират възрастните и ще се включат с радост в задачки като това да накъсат зеленчуците или намачкат картофите.
- Прекарвайте повече време с децата навън. Това е най-естественият начин да ограничите екранното време, а възможностите за игри навън са безброй.
Полезни ресурси:
Източници:
John S. Hutton, Jonathan Dudley, Tzipi Horowitz-Kraus, Tom DeWitt, Scott K. Holland. Associations Between Screen-Based Media Use and Brain White Matter Integrity in Preschool-Aged Children. JAMA Pediatrics, 2019; e193869 DOI: 10.1001/jamapediatrics.2019.3869
Zimmerman, F. J., & Christakis, D. A. (2007). Associations between content types of early media exposure and subsequent attentional problems. Pediatrics, 120(5), 986–992. https://doi.org/10.1542/peds.2006-3322
Chellappa, S. L., Steiner, R., Oelhafen, P., Lang, D., Götz, T., Krebs, J., Cajochen, C. (2013). Acute exposure to evening blue-enriched light impacts on human sleep. Journal of Sleep Research, (5), 573-580.
https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/325147/WHO-NMH-PND-2019.4-eng.pdf
www.activecitizensfund.bg
„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
