Да държа ли детето ми за ръка, за да не падне? Да го обуя ли, за да не се бавим? Да му сложа ли още няколко лъжички в устата, за да си изяде всичко?

Доколко да помагам и доколко да оставя детето да се справя само́?

Въпроси като тези, касаещи самостоятелността на детето, съпътстват родителството през цялото време. Те са както много важни, така и много трудни. Като родители ние изпитваме съвсем естествена нужда да обгрижваме и закриляме, но трябва да имаме предвид, че прекалено многото грижи спъват естественото развитие на детето.

Когато говорим за прекомерни грижи, често се сещаме за образа на „майката орлица“. Това е майката, която не дава и косъм да падне от главата на детето й. Тя го пази от всяко падане, трудност и несгода. В днешно време може да чуем и понятието „родителите-хеликоптери“. Те непрекъснато „кръжат“ около детето и го наставляват. Готови са да поемат неговите задължения, дори да му напишат домашното.

Въпреки че е водено от най-добри намерения, този тип родителство всъщност лишава детето от основни житейски умения. Един ден малкото дете пораства и от него се очаква да взима решения, да се справя с проблемите и да носи отговорност. Това обаче няма как да стане изведнъж. Детето трябва да се е „упражнявало“ достатъчно предварително. Само ако оставим да се сблъска с трудности и да ги преодолее, то ще придобие увереността, че може да се справя добре и само́.

Колко рано мога да започна да насърчавам детето да бъде самостоятелно?

Още с първите самостоятелни крачки.

Преди първата годинка бебето е толкова тясно свързано с родителя, че не е готово за отделяне и самостоятелност. На този етап е важно да му дадем много близост, да го гушкаме, да откликваме на неговите нужди и да изградим между нас сигурна привързаност.

След като детето пролази или проходи, нещата бързо се променят. То вече е способно самичко да изследва пространството около него и поглежда света от собствен ъгъл.

Оттук нататък детето започва да се учи как да бъде отделна, самостоятелна личност.

Между 1 и 3-годишна възраст то редовно настоява „Искам аз!“ или „Мога сам!“. Неговият естествен стремеж е да имитира това, което ние вършим в ежедневието. То иска да изгаси лампата, да измете, да полее цветята. Да разбърка супата и след това самичко да я изяде с лъжицата. Разбира се, на тази възраст желанията често надминават способностите и водят до повече бъркотия.

От нашата реакция в тези моменти зависи много. В единия случай, ако реагираме положително на детската самоинициатива, проявим търпение и окуражим усилията на детето, то ще излезе от периода на ранното детство със самочувствие и увереност в собствените способности. В другия случай, ако побързаме с „Остави на мен“ и лишим детето от възможността да опита, то по-скоро ще стигне до заключението „Аз не мога да правя нещата правилно, са́мо мама може.“

Така се развива състоянието, което специалистите наричат „заучена безпомощност“. Детето привиква към липсата на контрол върху случващото му се. За него става по-лесно дори да не се опитва, защото някой друг ще го свърши по-добре. Освен това, то расте със страх да не сбърка. Тъй като не е преживявало неуспехи, то се страхува от провала и бързо се отказва, ако стане по-трудно.

За съжаление, този тип поведение лесно може да се пренесе и в следващите етапи на развитие. Ако детето до късно е зависело от друг човек да му подава лъжичката в устата или да му облече дрехите сутрин, то вероятно няма да може да се справи само́ и със задачите си в училище. Ще се наложи родителите да стоят до него, за да учи, а в последствие да му помагат „да си стъпи на краката“ като млад възрастен.

Ето защо нашата роля като родители е да окуражим детето в неговите опити за самостоятелност, още в ранното детство. Следващите съвети ще ви помогнат да отгледате едно способно, борбено и отговорно дете.

1. Научете детето да се обслужва

Дори на нас да ни отнема 5 секунди, а на детето 5 минути, по-добре е да го оставим да се справи само́.

Една от главните задачи пред малкото дете е да започне да се обслужва самостоятелно. То трябва да придобие основни навици за обличане, хранене и елементарна хигиена. В предучилищна възраст (5-6 години) се предполага, че детето вече може самичко да се измива, сресва и да си мие зъбите, да се облича и съблича, да връзва обувките си, да закопчава ципове и копчета.

Таблицата по-долу показва развитието на уменията на едно дете според възрастта. Разбира се, съществуват разлики, но е полезно да имаме ориентир. Освен това, децата се развиват толкова бързо, че е добре често да си задаваме въпроса – дали правя нещо вместо детето ми, с което то вече може самичко да се справи? Слагам ли чорапите и обувките на 3-годишния ми син? Закопчавам ли якето на 4-годишната ми дъщеря?

Възраст Умения за обличанеУмения за храненеУмения за лична хигиена
1 година
Може да си маха чорапите. Съдейства с обличането като си пъха ръцете в ръкавите и краката в крачолите.Храни се с ръце (държи храна с пръсти). След 15 месеца използва лъжица, за да се храни, макар и често да разлива.След 18 месеца има контрол (непълен) върху пишкането и изхождането. Може да започне приучване към гърне.
2 годиниМоже да си сваля обувките. Може да сваля дрехи като панталони с ластик.Може да пие от чаша без капачка. Иска да се храни само. Боде храната с вилица. Използва лъжица почти без разливане.Ходи на гърне.
3 годиниМоже да си сложи блузката с малко помощ. Може да си сложи обувките, макар и да бърка лява и дясна. Може да си сложи чорапите с малко помощ за мястото на петичката.Яде самостоятелно.Използва тоалетната и не се напикава през нощта.
4 годиниМоже да си закопчае якето. Може да си върже обувките.Мие си ръцете, лицето и зъбите само.
5 годиниМоже да се облича самостоятелно.

Добре е също да си напомняме, че научаването на тези умения отнема време и много опити. Детето тепърва се учи и е важно да проявяваме уважение към неговите усилия. Вместо „Уф, това е толкова лесно, защо се бавиш толкова?“ или „Дай на мен!.“ може да кажем нещо като „Това е сложна работа за пръстите. Понякога помага, ако си завъртиш блузката ето така.“

2. Включете детето в домашните задължения

Домашните задължения учат на отговорност и самостоятелност. Дори на 2 години децата могат да помагат вкъщи с по-лесни задачи, като слагането на прибори на масата или отсервирането на чинийките.

Подреждането на играчките също би трябвало да се превърне в рутина още от ранна възраст. Важно е да устоим на изкушението да оправим стаята вместо детето, колкото и време и нерви да би ни спестило това. Ако детето се затруднява или отказва да се захване, опитайте да разбиете задачата на по-прости стъпки, като „Можеш ли да вдигнеш този молив от земята? А сега можеш ли да го сложиш в тази кутия? Накрая остана само да пъхнеш кутията в чекмеджето!“

3. Не водете битките на детето

Да можеш да решаваш собствените си проблеми е ключово умение в живота. Когато децата са малки, проблемните ситуации често се въртят около това кой ще играе с играчката или кой пръв ще се спусне по пързалката. Дори за нас решенията да изглеждат очевидни, най-добре е да не се месим, поне не веднага. Ако дадем шанс на децата да се справят сами, те ще натрупат ценен опит и умения за в бъдеще, като например това как да се справят с конфликти.

Същото важи и за въпросите, които децата питат непрекъснато. Не е необходимо да им даваме директно готови отговори. Вместо това, може да ги оставим да поразсъждават или да потърсят друг източник на информация извън вкъщи. Например: „Мамо, защо не мога да ям вафла за закуска?“ – „Хубав въпрос, ти какво мислиш? Нека попитаме твоя лекар.“

4. Оставете детето да се учи от грешките си

Грешките са важна част от израстването на една личност. Те карат човек да се замисли „Какво трябваше да направя различно и как мога да подобря нещата оттук нататък.“

Когато децата сбъркат, те се учат, че постъпките им имат естествените последствия и че успехът е въпрос на усилия. Например, ако не си пазя играчката, тя може да се счупи. Ако не тренирам достатъчно, няма да ме включат в състезанието по футбол.

Разбира се, не може да оставим детето да прави грешки, ако това ще застраши неговата безопасност. Не може да го пуснем да пресича на червено. Но има определени моменти, в които грешката няма да има сериозни последствия, а би била по-скоро поучителна. Затова не бързайте да купувате нови играчки на мястото на загубените или да носите забравеното домашно в училище.

Не е ли моя задача като родител да контролирам детето?

Да отгледаш самостоятелно дете не означава да оставиш детето да прави каквото си иска. Важно е да запазим рамката от правила, която сме установили като родители, но вътре в нея да окуражим проявата на самостоятелност.

Пътят на развитие на детето е като една дълга и криволичеща пътека, около която сме сложили огради. В началото оградите са високи и непрекъснати от двете страни. Това са тесните граници, от които неопитното дете има нужда, за да остане на правилния път. Колкото по-голямо и умело става то, толкова по-малко стават оградите. Постепенно детето започва да намира самостоятелно своята посока.


Източници:

https://www.canr.msu.edu/news/developing_independence_in_children

https://www.choc.org/wp/wp-content/uploads/2014/11/Rehab-Developmental-dressing-skills.pdf

https://www.handyhandouts.com/pdf/156%20Self-Feeding.pdf

https://ohnamama.bg/lyubopitno/ne-zhivejte-vmesto-decata-si-nauchete-gi-kak-da-go-praviat-sami-484

https://www.youtube.com/watch?v=gbmx1I1McEo

https://www.tbcs.org/uploaded/Resources/Presentations/Tools_for_Success_16/How_to_Talk_So_Kids_Will_Listen.pdf

https://laurakastnerphd.com/lkastner/2010/09/07/a-z-parenting-toolbox-b-is-for-boundaries-and-independence/


www.activecitizensfund.bg

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Здраве и социално развитие“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“

Категории: Блог