В нашето ежедневие сме свикнали да делим детските игри, играчки, дрехи и дори поведение на „момичешки“ и „момчешки“. Щом е розово, лъскаво и миличко, значи е за момиче, щом е синьо, страховито или бръмчи, значи е за момче.

Дали действително момичетата и момчетата са толкова различни, че винаги им харесват различни неща? Трябва ли родителите да отглеждат дъщерите си по един начин, а синовете си по съвсем друг?

Вродена разлика между половете безспорно има, но тя е малка. Генетично и хормонално момиченцата и момченцата са различни още от утробата. И все пак, човешкият мозък притежава невероятното свойство да се променя от стимулите, които получава, особено във възрастта на ранното детство (0-5 години). Това, което оставя най-голям отпечатък върху мозъчната структура, са грижата и отношението, които децата получават от родителите.

Затова е важно да си даваме сметка, че различният начин, по който отглеждаме дъщерите и синовете си, оформя по различен начин тяхната личност, характер и поведение. От нас зависи дали ще ограничим тяхната посока на развитие в рамката на стереотипa за момче или момиче или ще им дадем възможност да развият по-пълноценно своя потенциал.

Момичетата имат нужда от овластяване, а момчетата от по-дълбоко свързване.

Още от раждането момиченцата и момченцата получават различно отношение.

Според изследванията, видим ли бебе, облечено в розово, казваме, че е „мило“ и „сладко“ и му говорим му нежен начин, докато ако бебето е в синьо, го описваме като „силно“ и „енергично“ и по-скоро го подхвърляме насам-натам. Ако същото това бебе се разплаче, се отзоваваме и го утешаваме по-бързо, ако мислим, че е момиче. Момченцето съответно оставяме да си поплаче по-дълго.

На по-късен етап, когато паданията и ожулванията станат част от ежедневието, момиченцата получават повече съчувствие и подкрепа, докато момченцата са свикнали да чуват „Това не е нищо. Недей да плачеш, нали си мъж.“ Също така, момиченцата се сблъскват по-често с наставления като „Не тичай, ще се изцапаш“ and „Тихо, бъди добро момиче“, докато момченцата са окуражавани да са физически активни и дори по-агресивни.

Всички тези ранни преживявания остават трайна следа в развитието на детето. Момиченцата може наистина да привикнат да играят по-тихи игри, но това е за сметка на физическото им развитие. Свръхзащитата, която те получават, ги прави по-плахи и колебливи в поемането на рискове и опознаването на света. Когато се втурваме да помагаме на малкото момиченце за всяко дребно нещо, ние го лишаваме от възможността да опита самo и да придобие увереност и самочувствие, че може да се справи.

При момченцата предизвикателството е да развият своята емоционална интелигентност и да се научат да се свързват с другите хора. Това, от което те често са лишени, е усещането, че могат спокойно да изразят чувствата си и да бъдат разбрани. Съвсем нормално е момченцата също да се страхуват, да им е тъжно или самотно, но търсейки подкрепа, отговорът често е „Стига си се лигавил, недей да се държиш като момиче.“ Оставени да се справят с емоциите сами, те ги потискат и се отчуждават. На по-късен етап това води до трудности в изграждането на близки отношения, натрупване на стрес и тревожност и влошено физическо и психично здраве.

Къде са вродените разлики между половете?

Разликата между момиченцата и момченцата не е в темперамента – има по-буйни момиченца и по-тихи момченца и това е съвсем очаквано. Основният показател, по който учените наблюдават разлика в ранното детство, е говорът. Момиченцата проговарят средно около месец преди момченцата и продължават да показват по-добри вербалните умения в детската градина. Затова се казва, че момичетата са хора на думите, а момчетата – хора на действието. Момичетата по-лесно следват устни инструкции, докато момчетата имат нужда да им се покаже с пример.

От друга страна, момчетата се справят по-добре с триизмерното мислене. Те умеят да си представят с по-голяма точност как един предмет би изглеждал в пространството, ако го завъртим, като това преимущество е засечено още в бебешка възраст.

Естествено, това не означава, че всички момчета проговарят късно, или че всички момичета се затрудняват да мислят триизмерно. Важно е да отбележим, че мозъкът е изключително пластичен и възможностите му зависят най-вече от това колко го тренираме. Колкото повече детето има шанс да упражнява своите умения, с различни игри и занимания, толкова повече и по-силни мозъчни връзки се изграждат.

Вижте още информация за общуването с бебето here.

А какво да правим с играчките?

Играта е първият и основен начин, по който детето учи. Следователно играчките, било то купени, ръчно направени или пригодени, придобиват ключова роля в израстването и развитието. Те не само забавляват, но и тласкат детето напред на много нива – умствено, двигателно, говорно, социално, емоционално.  

Затова не лишавайте детето от дадени играчки, само защото са розови или сини. Без кукли или плюшени играчки момченцата изпускат един чудесен начин да практикуват своите социални и емоционални умения. Игрите „наужким“ с къщи за кукли, комплекти за готвене и прочие помагат на децата да се поставят на мястото на някой друг, да проявят грижовност и емпатия. Така те се научават да се справят със собствените си емоции и се подготвят за общуването в реална среда.

Момиченцата също биват ощетени от възможности за развитие, ако растат заобиколени единствено от кукли Барби и еднорози. Количките, влакчетата, конструкторите и подобен тип играчки, които на пръв поглед са запазена територия на момчетата, спомагат за важни умения като движение, сръчност и координация ръка-око. Най-общо казано, децата научават много за света, докато движат играчките си. Пространственото мислене при момчетата се развива толкова добре именно защото те играят често с превозни средства, конструктори, пъзели, топки. Освен това, един меч-играчка помага на детето да се справи със страховете си, независимо дали става въпрос за момче или момиче.

Това разбира се не означава, че трябва насила да карате детето да играе с играчки, които не са му интересни. Вместо това, направете така, че още от малко то да има достъп до разнороден тип играчки, така че да може само да избере с какво да играе. Най-добре е да седнете до него и да играете заедно – така хем ще направите играчката по-интересна, хем ще го насочвате, ако има нужда. Детето ще спечели най-много от близостта и споделеното общуване с вас.


Sources::

Lawrence Cohen. Playful Parenting: An Exciting New Approach to Raising Children That Will Help You Nurture Close Connections, Solve Behavior Problems, and Encourage Confidence“. Random House Publishing Group, 2002

https://www.scientificamerican.com/article/brain-differences-in-boys-and-girls-how-much-is-inborn/

The Truth about Boys and Girls | Scientific American

https://www.babycentre.co.uk/a1038517/nature-v-nurture-and-gender-what-makes-girls-into-girls-and-boys-into-boys


www.activecitizensfund.bg

"This publication was created with the financial support of the Active Citizens Fund Bulgaria under the Financial Mechanism of the European Economic Area. The entire responsibility for the content of this publication lies with the Health and Social Development Foundation and under no circumstances can it be assumed that this publication reflects the official opinion of the Financial Mechanism of the European Economic Area and the Operator of the Active Citizens Fund Bulgaria."

Categories: Blog